Читалище „Христо Ботев ” – кв. Курило

Спомените на дългогодишните читалищни дейци – Гоце Ранков и учителката Малинка Атанасова, са съхранили сведения за историята на курилското читалище „Христо Ботев”. Основано е през 1907 година по инициатива на Енко Петков, роден през 1858 год. в с. Курило в бедно селско семейство. Учи в местното килийно училище на манастира „св. Йоан Рилски” и след завършването му продължава да се самообразова като овладява руски и френски езици. Занимава се със земеделие, а в последствие постъпва на работа в БДЖ, където се пенсионира. Умира през пролетта на 1944 година.

При учредяване на читалището е избран Управителен съвет в състав: Енко Петков – председател, Георги Богданов – секретар-библиотекар и членове: Гроздан Петков; Коста Найденов; Къно Маринков; Толе Стоичков и Ранко Неделков. Председател на контролната комисия е Стоимен Танов, а нейни членове са: Петър Пенков и Веселин Венчев.

Читалищната дейност се финансира със средства на Окръжния читалищен съюз и на читалищните членове.

Читалището отваря библиотеката, която се е помещавала в канцеларията на старото училище и освен книги предоставя на своите читатели вестници и списания.
По време на войните 1912 – 1918 година е преустановена културно – просветната читалищна дейност. По време на сговористкото правителство на Ал. Цанков /1923г.-1925г./ е приет Закона за защита на държавата, който ограничава свободата на движение и общуване. Гоце Ранков решава да се основе читалище, където хората ще могат да се срещат законно. Така през 1925 година читалището възстановява дейността си и възвръща позицията си на духовно средище. Уставът му е утвърден на 26.ІІІ.1926 г.

Първите членове основатели са 19 души. В Управителния съвет са избрани: Георги Богданов /главен учител/ – председател; Гълъб Стефчев – касиер; Велин Стоев – библиотекар и Гоце Ранков – секретар деловодител. Определен е встъпителен внос от 50 лв. и годишен членски внос в размер на 5 лв за читалищните членове.

Устроена е библиотека, наброяваща 250 книги, осигурени от Гоце Ранков след разформироването на железопътна дружина, която е имала войнишка библиотека. Подбрани са книги на класически и български автори. „Така турнахме началото на едно културно-просветно поприще.”- си спомня Гоце Ранков. За да се набавят средства за читалището, се организират вечеринки в кръчмата на Георги Таков послучай Коледа, Лазарица, Великден и други празници. Съпричастният към читалищните изяви курилски кмет Гълъб Маринков, през 1927 година на трудови начала разширява с една по-голяма стая най-старото училище и я предоставя за нуждите на читалището.

Малинка Атанасова създава драматична театрална трупа, която приобщава курилската общественост към театралното изкуство. Работата й никак не е лесна, защото по политически недоразумения Георги Богданов не само се оттегля от читалището, но и възпрепятства изявите на театралната трупа. Това се е случило на първия ден на Великден през 1928 година, когато Г. Богданов заключва външната врата на училището, за да попречи на вечеринката /представлението „Обесването на В. Левски”/. Наложило се Гоце Ранков да разбие вратата. На другия ден членовете на Управителния съвет и артистите са арестувани и затворени в полицейския участък. Стига се до дело, спечелено от читалищните активисти. Г. Богданов е глобен, а началникът на полицейския участък- Гундеров, е уволнен за превишаване на служебни права.
По преценка на Малинка Атанасова, като най-добри артисти се изявяват Тодор Атанасов, Никола Христов, Тошко Петров и Станимир Тихов. Представяни са пиесите:”Майстори”; „Пленникът от Трикер”; „Вампирът”; „Пътят на кооперацията”; „Обесването на Левски”; „Хъшове”; „Немили-недраги” и др. Особено популярна сред населението е била комедията „Даскалица Гинка”, защото осмива тогавашната власт. Популярността на трупата привлича и нови артисти, включително и девойки. Театралната трупа е гостувала със своя репертоар в Требич, Мировяне, Кътина, Гниляне и Своге. Със събраните средства се закупуват дъски за подиум, книги. По настояване на Малинка Атанасова, която по това време е председател на читалището, са закупени всички книги, изучавани в училище.
Към читалището се създават: дружество на Червения кръст; въздържателно дружество и Спортна футболна секция, които привличат младите хора. Вероятно по морални съображения тези инициативи на Малинка Атанасова са подложени на сериозна критика от страна на Г. Богданов и на Гълъб Стефчов.През 1939 г.тя се оттегля по здравословни причини и нейното място се заема от колегата й- учителя Христо Василев.
През Втората световна война голяма част от читалищните дейци са мобилизирани и само библиотеката продължава да работи.

След създаването на град Нови Искър се обновява сградата на читалището. Това позволява да се разшири и обогати неговата дейност. Фолклорните състави и школи привличат участници от всички възрастови групи с различни културни интереси.
Школата по пиано съществува от 1975 г с преподавател Василка Върбанова. Нейни възпитаници са завършили музикално образование в Котел, Широка лъка и НАТФИЗ.
Школата по изобразително изкуство, ръководена от Елена Хаджистоянова е носител на ІІІ награда от Международния конкурс за детска рисунка по линия на ООН „Един свят без насилие” в Испания.

Сериозни са постиженията на фолклорните танцови и певчески състави към читалището. Елена Божкова / солистка на Мистерията на българските гласове/ е художествен ръководител на женска вокална група и на мъжка група за изворен фолклор. Тяхното изкуство е високо ценено не само на местно, но и на национално и международно ниво. Младежкият танцов състав е създаден през 1976 г. от Вълко Любенов. Негови ръководители са Христо Иванов и Валери Гаганелов и тяхната всеотдайност е богато възнаградена. Ръководеният от тях състав показва българския народен танц в целия му блясък, сложни ритми и везани костюми.